През 2024 година, банковият сектор започва да отчита нови рискове, свързани с имотите, които до момента не са били на фокуса на финансовите институции. Тези нови рискове произлизат от климатичните промени и тяхното въздействие върху недвижимата собственост и новите изисквания в ЕС за въглеродните емисии на сградите. Все повече банки започват да отчитат климатичните рискове и новите изисквания за въглеродните емисии като ключови фактори в своите оценки на имотите. Тази промяна е необходима, за да се отговори на новите реалности, наложени от климатичните промени, и да се гарантира стабилността на финансовата система. Въпреки че това въвежда нови предизвикателства, то също така създава възможности за развитие на нови технологии и стратегии за управление на риска, които могат да помогнат на банките да се адаптират към променящия се свят.
Климатични промени и недвижима собственост
Климатичните промени вече започват да оказват съществено въздействие върху стойността и стабилността на недвижимите имоти. Повишаването на морското равнище заплашва крайбрежните райони, а честите и интензивни метеорологични явления като урагани, наводнения и горски пожари могат да нанесат сериозни щети на имотите. В резултат на това, банките трябва да преосмислят своите стратегии за оценка на риска при ипотечните кредити.
Оценка на риска
До този момент, оценката на риска за имотите беше основно базирана на икономически фактори като кредитоспособността на кредитополучателите, пазарните цени на имотите и локацията им. Въпреки това, новите климатични условия изискват въвеждането на допълнителни критерии. Банките започват да използват данни от метеорологични и климатични модели, за да предвидят потенциални рискове за даден имот. Те също така включват оценка на инфраструктурата и нейната устойчивост на климатични промени.
Регулаторни изисквания
С нарастващото внимание върху климатичните промени, много регулаторни органи започват да изискват от банките да включват в оценките си на риска и факторите, свързани с климата. Например, Европейският съюз въвежда нови регулации, които изискват банките да отчитат климатичните рискове в своите финансови отчети и стратегии за управление на риска.
Нови изисквания за въглеродните емисии на сградите
Освен климатичните рискове, банките трябва да се адаптират и към новите изисквания за въглеродните емисии на сградите. Европейският съюз и други региони започват да прилагат строги норми за енергийна ефективност и емисии, които засягат както новото строителство, така и съществуващите сгради. Сградите трябва да отговарят на високи стандарти за намаляване на въглеродния отпечатък, като това включва използване на енергийно ефективни материали, внедряване на възобновяеми енергийни източници и други екологично устойчиви практики.
Въздействие върху цените на новото строителство
Новите изисквания за въглеродните емисии и енергийна ефективност също влияят върху цените на новото строителство. Разходите за строителство на енергийно ефективни сгради са по-високи, но тези сгради предлагат по-ниски оперативни разходи и по-висока стойност на имота в дългосрочен план. Тези фактори могат да доведат до повишаване на цените на новите жилища, което може да се отрази на достъпността на жилищния пазар.
Разходи за модернизирането на старите сгради
Модернизирането на старите сгради, за да отговарят на новите изисквания за въглеродните емисии, може да бъде значителен разход. Това включва подмяна на старите отоплителни системи, изолация, смяна на дограма, инсталиране на соларни панели и други мерки за повишаване на енергийната ефективност. Тези разходи могат да бъдат значителни и представляват финансово предизвикателство както за собствениците на имоти, така и за инвеститорите.