Влизането на България в Еврозоната през 2026 г. не е просто техническа смяна на валута; това е вот на доверие, който драстично подобрява инвестиционния профил на страната. В комбинация с трайната тенденция на завръщане на българи, носещи натрупан капитал и опит от чужбина, имотният пазар е готов за следващата си фаза на растеж. През следващите пет години (2026-2030 г.) се очаква умерено, но устойчиво годишно покачване на цените, като София има реален шанс да скъси ценовата дистанция с водещите столици от Централна Европа, като Прага и Варшава. Този ръст обаче ще бъде силно сегментиран: движен от качествено ново строителство и ликвидни имоти в големите центрове и предпочитаните курорти на България.
През следващите години страната е изправена пред двоен катализатор: официалното приемане на еврото през 2026 г. и устойчивият приток на завръщащи се българи, носещи капитал и нови изисквания. Тези фактори ще преобърнат баланса между търсене и предлагане, като създадат пазар, който е много по-различен от този, който познаваме днес. Анализът ни показва, че няма да има драматичен срив, но ще настъпи дълбока промяна: рязко сегментиране по качество и енергийна ефективност. Очаква се умерен ръст на цените при новото строителство и значителен риск от обезценка на старите имоти.
Години наред цената на панелен апартамент бе прекалено близка до тази на нов, модерен имот. С наближаването на 2026 г. и влизането на България в Еврозоната, фокусът на купувачите се измества решително към качеството, енергийната ефективност и модерната инфраструктура. Завръщащите се от чужбина българи допълнително засилват този тренд, влагайки спестяванията си в имоти, които отговарят на европейските стандарти. Предстоящият период се очаква да бъде белязан от голямата ценова дивергенция, при която пазарът ще започне да наказва неефективните и несанирани жилища. Докато новото строителство ще продължи да расте устойчиво, старото ще бъде изправено пред риск от неликвидност и сериозно поевтиняване спрямо останалите сегменти. Време е за преоценка на риска при покупка на имот.
Представяме анализ за това, какви са очакванията за всеки голям град и как европейските стандарти ще пренапишат правилата за инвестиране.
Фокус върху завръщащите се българи и влиянието им върху пазара на имоти и търсене на жилища
Демографския фактор винаги е бил един от най-важните за пазарана имоти. Във връзка с това завръщащите се българи са ключов фактор за активизирането на пазара на имоти в България, тъй като често разполагат със спестявания от чужбина.
Какво е влиянието върху пазара:
Повишаване на търсенето и цените: Притокът на капитали и хора с по-висока покупателна способност в големите градове и атрактивните региони поддържа високото търсене и е фактор за повишаване на ценитена имотите.
Активизиране на вторичния пазар (Къщи): Завръщащите се често търсят повече пространство и възможност за живот, по-близък до природата. Това дава тласък на пазара на къщи и имоти в околностите на големите градове.
Какви имоти търсят? (Замяна на стари жилища с нови)
Тенденциите показват, че завърналите се са силно склонни да инвестират в нови и качествени имоти, съобразени с техните повишени стандарти от Западна Европа:
| Характеристика | Специфично търсене | Замяна на стари с нови? |
| Качество на строителство | Използване на иновативни технологии, енергийна ефективност, модерен интериор и екстериор. | Да. Имат по-високи изисквания към качеството и рядко избират стари панелни или нискокачествени жилища. |
| Размер имоти | Търсене на по-големи жилища(тристайни и повече) или къщи. | Да. Имат нужда от допълнително пространство, често за домашен офис/кабинет поради дистанционна работа. |
| Локация | Нови комплекси с развита вътрешна инфраструктура, бърз достъп до големия град или къщи в спокойни, добре комуникирани квартали/селища. | Да. Фокусират се върху новото строителство в големите градове (София, Пловдив, Варна, Бургас). |
| Инвестиционен фокус | Покупката се разглежда едновременно като собствено жилище и сигурна инвестиция на спестяванията. |